С научен форум, посветен на 139 години от обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, започнаха четиридневните празници във Велико Търново. Срещата се проведе в Музей „Възраждане и Учредително събрание“, в залата, в която е приета Търновската конституция.
Основни лектори бяха проф. д.ю.н. чл.-кор. на БАН и съдия на Конституционния съд на България Атанас Семов и доц. д-р Милен Михов. Със свои изказвания се включиха още кметът на Велико Търново Даниел Панов и директорът на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ доц. д-р Калина Иванова. Форумът бе открит с изпълнения на Детска вокална група „Пеещи камбанки“ с ръководител Владимир Габров и прочитане на Манифеста на княз Александър I за обявяване на Съединението.
В лекцията си доц. д-р Милен Михов посочи, че Велико Търново – столица на Съединението, може да звучи изненадващо и да предизвиква първоначални обвинения в местен патриотизъм, но това твърдение не е далеч от истината. Той припомни, че през 1880 г. е осъществен първият опит за Съединение, който изработва план с ясно разпределени функции. Той се осъществява през 1885 г. и превръща Велико Търново в столица на Съединението, трансформираща революцията в общонационално дело, което трябва успешно да бъде защитено и международно признато.
„Именно тук знамето на Съединението се поема в ръцете на българското Княжество, постигайки рядко осъществимото единство между народ и държава“, посочи доц. д-р Михов. Очертаният процес на Съединението може да се опише по следния начин – той започва във Велико Търново с първоначалната съпротива срещу Берлинския договор и създаването на комитетите „Единство“, преминава през борбата на българите в Южна България за реална автономия на Източна Румелия като втора българска държава и подготовката на народно въстание. Следващият момент е трансформирането на пловдивската революция в общонационално дело и държавна политика, което става във Велико Търново, за да завърши с провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. отново във Велико Търново, обобщи доц. Михов.
Кметът на града Даниел Панов посочи, че днес великотърновци са първите, които с това събитие поставят начало на празненствата по случай 139 години от Съединението на България. Той също подчерта водещото място на града в зараждането и осмислянето на идеята за национално обединение и за подготовката на Съединението. „Именно тук княз Александър Батенберг узаконява Съединението, издавайки на 8 септември 1885 г. своя княжески Манифест“, посочи Панов. „Това особено и централно място на нашия град е още от времето на Възраждането, утвърждава се с Учредителното събрание и Търновската конституция, с Манифеста на Съединението и достига своя апогей с обявяването на Независима България“, подчерта кметът на Велико Търново и апелира за обединение и единство и в днешни дни.
След изказването на кмета на града, доц. д-р Калина Иванова представи презентация с документи и факти, показващи приносът на Велико Търново за успешната реализация на Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Тя припомни, че на 29 август 1878 г. в старопрестолния Търновград, в Хаджи Недялковата къща, където по това време се помещава емблематичното читалище „Надежда-1869" и е отседнал Любен Каравелов, е основан благотворителния комитет „Единство”. Тази първа по рода си организация в Княжеството е в отговор на несправедливите решения на Берлинския конгрес. Сред 38-те й учредители са елитни представители на търновската предосвобожденска общественост и доскорошни революционери като Стефан Стамболов, Христо Иванов Големия, Христо Караминков – Бунито, Никола Обретенов и Любен Каравелов. Други са бъдещи авторитетни строители на новата българската държавност - Данаил Николаев, Олимпи Панов, Георги и Никола Живкови, д-р Стат Антонов, Цани Гинчев, Димитър х. Павли Иванов и Константин Паница.
В лекцията си проф. д.ю.н. чл.-кор. Атанас Семов посочи, че месец септември има особено значение в българския празничен гердан заради честването на Съединението и Независимостта. Този ценностен пантеон трябва да се разглежда в единство, защото това са едни от малкото значими национални постижения, които сме постигнали сами, подчерта проф. Семов.
„Смятам, че е изключително важно за нацията ни да говорим, но и да осмисляме дните на Съединението и на Независимостта, защото са свързани и с един парадокс. Те символизират две ценности, които драматично ни липсват днес – единство и независимост“, добави той. Според проф. Семов сега няма ясни и смислени национални приоритети, а зависимостта от чуждите интереси достига заплашително високи нива и пречи на единението. Като съществени слабости, които народът ни трябва да се постарае да изчисти, за да върви напред, той посочи късата памет, отсъствието на колективна сила и патологичното българско търпение. „Ние сме длъжни да вярваме, че можем да променим тази картина на националния си характер и да изменим хода на съдбата си“, каза той. Според него е особено важно да подобрим образованието си и да изберем добри управници на държавата.
/ТС/
БТА
.jpg)
