Кампания за възстановяване на храма в село Средно село

Красивите дела искат красиви мисли. Публикуваме връзка към страница, в която ще откриете повече информация за възстановяването на храма в село Средно село. Там можете да получите както допълнителна инфолмация за храма, а така също и да разгледате всички кампании за реставрация и въздигане на българската култура и история.

Възстановяване на храма в село Средно село, община Ветрино

Малко хора си спомнят, че връзката ни с Бог е само и единствено наш ангажимент, а не на държавта. Научени да чакаме друг да ни оправи и с времето изгубихме вярата си, което се отрази на броя свещенници и състоянието на повечето църкви в люлката на Православието - България. Състоянието на църквите е отражение на вярата на хората в Бог. Загубата на вяра води и до безмислие в живота. Няма пари, власт или известност, които да го запълнят. Време е да започнем да се грижим за нашите храмове и да учим себе си и децата на вяра в Бог.

 
Ние от фондация "Въздигане" стартираме инициатива по възстановяване на храма в село Средно село, община Ветрино. С годините църквата се е разрушила и има нужда от огромна помощ от страна на нас - вярващите, за да я възстановим. Всеки, който желае може да изпрати средства и да участва във възстановяването на този прекрасен храм. Време е да осъзнаем, че църквите са наша грижа, а не на държавата.

Певецът Симеон Славев получи пръв приз-диамант, посветен на видни личности от Горна Оряховица

Певецът Симеон Славев получи най-новото отличие на Горна Оряховица, което е във формата на диамант, съобщиха от пресцентъра на общинската управа. Наградата е създадена специално за горнооряховските таланти и изявените личности, прославящи града и общината.

Отличието връчи кметът Николай Рашков, в присъствието на заместник-кмета Петя Иванова и майката на наградения вокален изпълнител Росица Славева. „С този диамант искаме да покажем на нашите млади хора колко много ги ценим, колко се гордеем с тях и да им дадем една допълнителна мотивация“, коментира кметът.

Симеон Славев е носител на множество призове, като беше и финалист в 10-я сезон на „Гласът на България“. Наскоро горнооряховчанинът стана носител на първа награда в Националния конкурс “Бургас и морето“. Там той се представи с песента "Булевардът" по музика на Артур Надосян, текст на Румен Николов и аранжимент на Румен Руменов–младши.

Симеон Славев е част и от група "Графити". Като солов изпълнител или част от вокалния състав, той участва на майските празници в железничарския град, свързани с празника на населеното място и Празника на горнооряховския суджук. Преди това Славев се изяви на новогодишната сцена в центъра на града, а през месец февруари взе участие и в концерта „Мост между поколенията“ с биг бенда на БНР. Певецът пя на Празника на дрипавата баница в горнооряховското село Върбица, на фестивала "Хайдушка песен" в село Мерданя и арт фестивалът „Новите звезди на България“ в Ловеч.

Кметът Рашков се срещна със Симеон и по друг повод - да подкрепи горнооряховските представители на предстоящия Световен шампионат по сценични изкуства Performer Cup. Той ще се проведе в Рим, Италия от 9 до 15 септември, като в него ще участва и друг изявен млад артист от Горна Оряховица – Ивайла Николова.

И Ивайла, и Симеон Славев са възпитаници на музикална школа „Нова музика“ към Народно читалище „Напредък 1869“ в Горна Оряховица, с ръководител и вокален педагог Аделина Колева. Ивайла също има значими постижения – първи места в редица международни конкурси като „Кръстопът на музите“, „Нова Музика“, “Път към славата“.

Със съдействието на общинското ръководство, младите таланти получиха финансова подкрепа за участието си в световния форум. „Радвам се, че в Горна Оряховица има както талантливи млади хора, така и меценати, готови да ги подкрепят“, заяви кметът Рашков, като благодари на спонсорите.

/ХК/

БТА

Интелигентността и приспособяването

 Вече толкова много години ни пласират една и съща фраза и ние я преповтаряме като малки деца сякаш тя наистина е изключително ключова. Дори аз самата съм я използвала докато не се замислих вярна ли е наистина. Ето я:

Интелигентността е умението да се приспособяваме към промяната.

Няма такова нещо. Нито това изчерпва и описва интелигентността, нито промяната е нещо, към което сме длъжни да се приспособяваме. Или иначе казано тази фраза е тежко манипулативна, защото извежда хипотезата, че ако ние не се приспособяваме значи нямаме интелектуален капацитет. И напълно изключва хипотезата в която ние не се приспособяваме защото нещото на дневен ред противоречи на начина ни на мислене и цялостните ни разбирания. Например може да е в пълен конфликт с някакви ценности и ние защитавайки тези ценни за нас неща ставаме негодни и изглеждаме неителигентни в очите на хората, които са я възприели за валидна. А те я възприемат за валидна за да не се чувстват глупави. И за да не се чувстват глупави се принуждават да се нагаждат независимо от това дали нещото, към което се приспособяват противоречи на някакво тяхно разбиране. Така казват хората, адаптираш се. И залагат на поговорката, че преклонената главичка остра сабя не я сече. И забравят да осмислят, че напротив и тъпа сабя може да я отсече, че е много по-удобно, когато е преклонена. Щикотлив е примера, но за един умен човек изчерпва темата. Все пак ми се иска да кажа още няколко думи за напластяването на съдържателния план.

Ние свикваме да боравим с определени понятия като "довиждане, здравейте, добър ден" и ги използваме всеки ден по десетки пъти. И те за нас са натоварени със символиката на поставянето на начало на общуването и край на общуването. И рядко се замисляме какво трябва да означават тези думи и фрази отвъд беглата ндикация, че сме преносители на някаква елементарна култура. 

"Добър ден" означава, че срещайки някого аз му пожелавам денят да му е добър. Споделям на глас, че тази среща прави моят ден добър. И всичко свързано с тази среща следва да бъде произведено и разбирано като добро. 

"Здравейте, здравей" казвам на по-близки хора, те са ми също така и по-скъпи. На тях желая не просто добър ден, а крепко здраве. Защото за мен е важно да са здрави и да живеят дълго. Все така да се срещаме и да им се радвам. "Здрасти" вече е махленската форма и влиза в един своеобразен сленг към наистина добре познати хора, на които и пълна глупост да кажа те пак ще знаят, че им желая и здраве и добър ден. Произнася се по-лесно и е широко възприето. Между другото "Здрасти" хвърлено на някой бегло познат пък често може да означава, че не ми е интересен и не търся по-нататъшно общуване с него. Не се издига в моята йерархия чак до там, че да му пожелавам крепко здраве и благоденствие, но съм добронамерен. 
    

"Довиждане" би трябвало да означава, че ще гледам на следващата ни среща със същото добронамерено отношение и очаквам тази среща. Не нетърпеливо, но все пак отварям възможност за едно последващо виждане.

"Доскоро" озвачава, че следващата ни среща трябва да е относително скоро, защото за мен ще бъде ценна и аз я очаквам. Хвърлено на някой непознат, обаче, би могло да означава "доникога". И ми е чудно защо не е въведена в употреба и думата "Доникога". Тя успешно би могла да замести куп груби думи.

"сбогом" е дума, която съдържа в себе си смисъл на раздяла завинаги. По пътя на бога " с богом" само напред и никога назад. И затова повече няма да се видим. Затова е сбогом. Но много важно, който си тръгва и заявява, че поема по свой собствен път прави го с бога напред. 

"Чао" - какво да кажем. Би трябвало да се използва като градация на "сбогом", но не е такъв случая. Понеже е мързелива и лесна за произнасяне се използва постоянно. 

Лингвистичните навици, базисната култура на поведение са фундаментални, защото оформят начина, по който мислим. Обърнете внимание на следното изречение:


Ак0 че5е3 то8а зн3ж4 с4 р3дк5л ли5784кгич8и7е с4 ум4т5я д076а64ч9о д749е.

Нали така? Защото иначе не би могъл да го прочетеш.

Интелигентността не е свързана със способността ни да се нагаждаме с променящите се условия, а е по-близка до способността ни да разпознааме модели, да разсъждаваме, да боравим с езика на такова ниво, че дори отсъствието на 80% от буквите да не пречи да прочетем един текст. Защото бързият сравнителен анализ, който съзнанието ни прави на базата на всичко, което сме опознали, прочели, почувствали и знаем ни помага да извлечем съдържателната компонента от пъзела. 

Така, че сляпото преповтаряне на подхвълени красиви фрази не е най-добрата идея. Затова четем книги, затова учим. През призмите на различните наративи да трупаме лингвистична и мисловна интуиция, която води до интуиция цялостна в сбъсъка и с познатото, и новото, и напълно непознатото.

Чувам вече много пъти от деца, че те няма какво да получат от книгите и компютърните игри са много по-полезни, защото са отворени за манипулация. А при книгата историята е фиксиана от автора и поради тази причина е скучна. Понеже това съждение ми се видя интересно логиката на малкият човек е, че той манипулира играта да се развива така както той иска. Реално се случва обратното. Играта манипулира малкия човек, но го оставя да си мисли, че той има контрол. При книгите сюжета е фиксиран, но заради многото думи и феномена на асоциациите тълкуването е отворено за достатъчно много интерпретации и последващи размисли и въпроси, които са ивдивидуални. Тоест книгата, която изглежда сюжетно затворена, е всъщност доста отворена и отваря  още повече врати пред съзнанието. 

Интелигентността се развива на много нива и касае различни аспекти от изграждането на личността. Затова говорим за емоционална интелигентност, цялостна проява на интелигентност и  т.н. Огромна част от това се изгражда през пречупването на призмата на текста. През несъгласието с текста. През въпросите към текста. През въпросите, които текста отваря и оставя да висят в пространството. А играта обгръща човек и го затваря в капсула, колкото и да е интересна, в която той се сблъсква отново и отново все със себе си, но направляван от играта. Има игри с повече играчи, но ми е трудно да си представя какви нюанси на характер прозират през действието вътре в играта. 

 

Източник страница на Хелиана Стоичкова