В Стара Загора отбелязват 182 години от рождението на революционера Кольо Ганчев

Признателни старозагорци ще отбележат 182 години от рождението на революционера Кольо Ганчев, съобщават на официалната страница на местната администрация. На 5 февруари те ще положат цветя пред бюст-паметника на героя в парк "Пети октомври" в знак на уважение и почит към делото и живота му.

Инициатори на честването на годишнината са възпитаниците на Основно училище „Кольо Ганчев“, чийто патрон е героят. По време на отбелязване на годишнината учениците ще разкажат за живота и делото на големия революционер и виден старозагорец.

Никола Ганчев, както е истинското име на героя, e роден на 5-и февруари 1843 година в село Муратлии, днес квартал „Кольо Ганчев“. По професия е обущар, но милее да види Отечеството си свободно. Той е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основана от Дякона.

Ганчев е организатор и участник в Старозагорското въстание от 1875 година заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски и други. През септември същата година Ганчев е заловен и изтезаван в продължение на няколко месеца. След мъченията е обесен публично на градския площад в Стара Загора на 19 май 1876 година, само на 33 години.

В родния град на Кольо Ганчев в негова чест са наименувани квартал, училище, читалище и улица.

/ХК/

БТА

Пешеходен тур „По стъпките на българската държавност“ ще се състои на 22 септември във Велико Търново

Пешеходен тур „По стъпките на българската държавност“ ще се състои на 22 септември във Велико Търново, съобщиха от Регионалния исторически музей.

Тематичният безплатен пешеходен тур „По стъпките на българската държавност“, посветен на 116 години от обявяване на Независимостта на България, представлява екскурзоводската обиколка, придружена с беседи по историческите места, свързани с българската държавност и обявяването на Независимостта.

Началото е от църквата-музей Св. 40 мъченици“”. Маршрутът ще мине през църквите-музеи "Св. св. Петър и Павел” и „Св. Иван Рилски“, Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ до паметника „Пирамидата на Независимостта“. Желаещите могат да се включат в пешеходния тур на всеки етап. През годините стотици семейства се възползват от възможността да видят и усетят атмосферата на историческите места, свързани с изграждането на българската държавност, затова традицията продължава, уточниха за БТА от музея. През тази година екскурзоводи ще са Никол Иванова и Теодора Гюлева.

По повод годишнината, на 22 септември, отворени за безплатни посещения ще са Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ и църква-музей "Св. 40 мъченици".

/ХК/
БТА

Нов исторически комплекс „Балканци“ се открива в Троян

Нов исторически комплекс „Балканци“ се открива в Троян, съобщи за БТА Христо Калистерски, председател на Национално дружество „Традиция“.

В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти, архивни документи и информационни пана, е представена историята на 34-ти пехотен троянски полк и участието му във войните за национално обединение. В полка са участвали войници от днешните общини Троян, Априлци, Ловеч, Угърчин и Севлиево, разказа Калистерски.

Комплексът е разположен в родната къща на Спас Балевски, един от героите на военното формирование, която е паметник на културата. Наречен е „Балканци“ на името на марша, с който полкът е влизал в бой.

Идеята и реализацията на проекта са на местния клон на Национално дружество „Традиция“ и се осъществяват със съдействието на Община Троян, допълни той. Финансирането е по проект на Местната инициативна група „Троян, Априлци и Угърчин“ и е в размер на 120 000 лева.

/ХК/
БТА

Двутонна древноримска надгробна плоча е изложена в Античния керамичен център край Павликени

Надгробна каменна плоча, датирана от втори век, беше поставена на специален постамент в Античния керамичен център край Павликени, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация в града. Върху лицевата повърхност на стелата има релефни изображения на две жени, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския бог конник. В долното поле перфектно запазеният надпис съдържа обръщение към подземните богове и съобщава кой е погребаният. Неговото име е Гай Урсидий Сенецион. Той е живял достойно 40 години, а човекът, който се е погрижил за погребението и издигането на надгробието, е неговата съпруга Юлия Валентина. Двамата вероятно са роднини на основателя на имението.

Стелата от римско време беше открита по време на есенна оран в края на октомври 2016 г., когато в непосредствена близост до Античния керамичен център край Павликени тракторист закача с машината си камък. Той уведомява Исторически музей-Павликени, а на място археологът Калин Чакъров установява, че големината на откритието е надгробна плоча с височина около 3 метра, ширина 1,20 метра и тегло от близо два тона.

Находката има голяма важност за историята на римската вила в Античния керамичен център и е най-подробният писмен паметник, открит на това място. Чрез нея за първи път са получени сигурни данни за разположението на гробището.

Акцията по експонирането на стелата се осъществи с дарение от членовете на Сателитен Ротари клуб Павликени и по тяхна организация. „Отне ни доста време да изработим проекта и конструкцията за монтаж на плочата, тъй като се изисква специфична дейност, а фундаментът е сложен за изпълнение“, каза председателят на клуба Иван Димитров. Той посочи, че намерението на клуба е да продължи съвместните инициативи с Историческия музей.

Плочата е ценен паметник, тъй като е единствената, която дава информация като имена и епиграфски източници за обитателите на Античния център, обясни директорът на Историческия музей в Павликени Елена Чанакчиварова – Христова, която допълни, че идеята за експонирането й е още от 2016 г.

Първите посетители в Античния керамичен център, които видяха стелата на новото й постоянно място, бяха участниците и публиката в Шестия фестивал „Древна балканска земя“. БТА припомня, че подобен 4-тонен писмен паметник от камък има експониран и в Археологическия резерват "Никополис ад Иструм" край великотърновското село Никюп. В центъра на античния град е изложен и препис върху камък на императорското писмо на Септимий Север и Каракала до жителите му, написано на старогръцки с благодарност за изпратено парично дарение в размер на 700 000 денара.

Античният керамичен център край Павликени е сочен за първият в България музей на открито, който археологът Богдан Султов разкрива и изследва в продължение на десет години (1971 до 1982 г.). Той се състои от вила от римската епоха (т.н. вила рустика) и производствен център за керамична продукция. Функционирал е от края на I век н.е. до средата на III-IV век. Проучени са над 50 пещи за строителна и битова керамика, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров, посочват от музея.

/АКМ/
БТА

Златни монети от времето на Юстиниан Велики са открити при археологически разкопки в троянското село Дебнево

Пет златни монети от времето на Юстиниан Велики са открити при археологически разкопки в троянското село Дебнево. Монетите са били разпилени по пода на опожарено жилище от по-късен период. Това съобщи за БТА доц. д-р Стилиян Иванов от Националния исторически институт с музей към Българска академия на науките, който ръководи археологическата експедиция, проучваща крепостта „Калето“ над селото.

За шеста поредна година доц. Иванов и помощниците му Доротея Иванова и специалистът от Чипровския музей Мирослав Марков правят разкопки на археологическия обект „Калето“ над село Дебнево. Част от екипа са и млади археолози от Великотърновския университет.

„През тази година най-интересната археологическа ситуация е едно ранносредновековно жилище, което е опожарено. В други случаи подобни жилища се откриват без останки от вътрешната конструкция, докато тук имаме рядката възможност да видим дървената облицовка на жилището, която, макар и в овъглен вид, е ясно различима. То трябва да се отнесе някъде към 10-и век, към времето на управление на българските царе Симеон и Петър“, разказа доцентът.

Собствениците са изоставили целия инвентар в жилището - два железни сърпа, железни инструменти, тока за колан, три бронзови пръстена, различни по размер керамични съдове, от които може да се съди, че са се занимавали със земеделие, добави той.

„Най-интересната находка от жилището е откриването на пет разпилени по пода златни монети. Две от тях са силно пострадали от пожар. Интересното при тях е, че те са доста по-ранни от съществуването на това ранносредновековно жилище. Те са от 6-и век, от времето на император Юстиниан I. Най-вероятно са открити от тези, които са изграждали жилището и които в последствие са ги съхранили. Макар че не са били в обръщение, тези монети са били достатъчно ценни, поради това че са от злато – материал, който е доста ценен и през Средновековието“, разказа археологът.

Проучванията на крепостта „Калето“ над Дебнево започват през далечната 1974 г. и след няколко археологически сезона са преустановени за десетилетия. През 2019 г. са възстановени отново благодарение на финансиране от Министерство на културата и Община Троян.

Според доц. Иванов площта на крепостта е 18 декара, като част от крепостните стени са добре запазени, а друга са пострадали, тъй като материал от тях е използван при строежа на близкото селище.

Крепостта се намира на естествено укрепен хълм, близо до реката и до обработваеми земи. Това са предпоставки тя да бъде населявана през различни исторически периоди. Има няколко укрепления едно върху друго и жилища от близо десет археологически хоризонта, насложени един върху друг, обясни доцентът.

Той разказа, че са открити следи от голямо тракийско селище от 4-3-ти век пр. Хр., три фази на обитаване от късната Античност (4 – 6-и век), Първото българско царство, некропол от Второто българско царство и Османския период. Според работни хипотези хълмът активно е бил обитаван и през 18-и век заради кърджалийските вълнения по това време.

Проучванията ще продължат до края на месец август, след което ще се предприемат действия по теренна консервация на разкритите през сезона археологически структури.

/РБ/

БТА

Разорението на тракийските българи и събитията през 1913 г. ще бъдат отбелязани в Ивайловградско

Разорението на тракийските българи и събитията през 1913 г. ще бъдат отбелязани в Ивайловградско, каза за БТА Катя Стайкова


Трагичната годишнина - 110 години от разорението на тракийските българи ще бъде отбелязана в девет села в община Ивайловград. Ще бъдат отслужени панихиди в памет на невинните жертви по време на кървавите събития през 1913 година. Това ще стане в рамките на тазгодишния традиционен фестивал "Мистериите на Хухла" в едноименното ивайловградско село, съобщи за БТА Катя Стайкова, която е в помощ на организаторите и води събитието всяка година.

Празниците са от 22 до 24 септември, а 23-ти ще бъде ден за траур. В деветте пострадали села ще бъдат отслужени панихиди, а общата национална среща - преклонение ще е на върха над село Хухла, предвижда програмата. На лобното място на 42-мата загинали хухленци ще бъде открита изложбата "Тракийска епопея". Ще се състои и научна конференция, посветена на разорението на тракийските българи, а мъжки хор ще изпълни траурен реквием.

В Ивайловград вече работи инициативен комитет начело с кмета на общината Диана Овчарова.

В предварителната програма на "Мистериите на Хухла" са включени още концерти на държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", на женския хор "Мистерията на българските гласове", посещение на крепостта "Балък дере", литературно четене.

/АБ/

9 август 1886 г и детронирането на княз Александър Батенберг

ПРЕВРАТЪТ НА 9 август 1886 г. И ДЕТРОНИРАНЕТО НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ
При управлението на княз Александър Батенберг е извършено Съединението на България на 6 септември 1885 г. Българският владетел е непоколебим в защитата на Съединението през Сръбско-българската война, в която е главнокомандващ на българската войска. Руският император Александър III започва кампания против българския княз.
Група офицери, несъгласни с несъобразяването с руския император, в нощта на 9 август 1886 г. извършват военен преврат, с което принуждават княз Александър Батенберг да подпише абдикацията си и го извеждат извън България.
Извършител на преврата е кап. Радко Димитриев. Правителството на Петко Каравелов е свалено и е образувано временно правителство начело с митрополит Климент.
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов решително се противопоставя на заговорниците и с помощта на полк. Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат. На 11 август Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. Офицери и войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.
Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и Шумен, след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на Климент. Същия ден правителството на митрополит Климент е свалено и е назначено правителство на Петко Каравелов.
Два дни по-късно, след като е предотвратена опасността от гражданска война, Стефан Стамболов изпраща телеграма до княз Батенберг, намиращ се по това време в Австро-Унгария, с която го кани отново да заеме престола. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни.
Част от войсковите единици, участвали в преврата, са разформировани, а офицерите - разжалвани или съдени. Император Александър III обаче не признава българския княз.
Въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, на 26 август княз Александър Батенберг окончателно абдикира, за да предпази България от тежки междуособици. Князът назначава Регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който да управлява страната.
При качването си на парахода от Лом, Александър Батенберг казва: „Боже, пази България.“ Това са последните му думи, преди да напусне страната, която обича до края на живота си.

ИВО ГЕОРГИЕВ

Паметник на ген. Инзов в гр. Болград

Паметник на ген. Инзов в гр. Болград

Болград е основан през 1821г. от български преселници, настанили се под водителството на руския генерал Инзов, който се е ползвал с голямо уважение сред българската общност в Бесарабия. Когато през 1845г. той умира, ковчегът му е пренесен от Одеса до Болград на раменете на опечалените българи, които са изминали цялото това разстояние от 250 км вървейки, а метри - на колене.

Направена му е специална гробница и до ден днешен там може да се прочете: "...Той даде на българите преселници нов живот в новото им отечество…“
Снимка: Асен Великов

146 години от най-критичните боеве за прохода Шипка

146 години ОТ НАЙ -- КРИТИЧНИТЕ БОЕВЕ ЗА ПРОХОДА "ШИПКА" !

На 24 август 1877г.(нов стил) е най-критичния момент от отбраната на прохода "Шипка". Около 12:00 часа всички атаки са отбити, но нито има муниции, нито отнякъде се вижда да иде братска помощ. По скатовете лежат телата на почти 2000 убити руски воини и български опълченци, положението е безнадеждно. Вода също няма, с която да намокрят напуканите устни, от преумората на жестоките боеве..
Героите, се приготвят да умрат до последен човек, полетяват камъни, дървета, дори труповете на загиналите другари..
Турците се сепват, за първи път виждат в бой да влизат и "живи, и умрели". Пада връх Кючук Йешил тепе, затяга се обръча около последните защитници, но затова, за което се борят, заслужава да се бият до последния човек.
Свободата се плаща с кръвта, пролята от хиляди руси, българи, опълченци, доброволци и най-обикновени мирни жители.
И тогава, когато е загубена всякаква надежда, както Дядо Вазов гърми със своите слова, пристигна "Радецки със гръм"!
В 17:30 часа идва подкрепление по двама войника на кон от отделението на поручик Буфало, съсредоточават се, увличат изнемощелите защитници и успяват да отблъснат поредната атака..Пристигат и нови подкрепления. Към 22:00 часа боят затихва навсякъде. Върхът е спасен!
Сюлейман паша ще докладва с думите:"Никога досега не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение!"

 

Каквото и да кажем ние, ще бъде малко...ИВАН ВАЗОВ го е пресъздал най-добре....

О, ШИПКА !
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

СПЕТЕ СПОКОЙНО БОЙЦИ ! НИЕ ПОМНИМ !

Днес на "Шипка" всичко е спокойно...
Поклон пред саможертвата на героите от "ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ" ! 


СПОКОЙНО Е !
"На Шипка всичко е спокойно!"
Спокойно слънце грее,
спокойно птиците се реят
и топъл вятър вее.
Но по скалите посивели
от мъх и прах вековен,
личат следите неизтлели
от битката съдбовна.
Спокойно е сред урви диви,
сред хребети, клисури.
Под слънчеви лъчи игриви
сияе ден безбурен.

АНА ВЕЛИЧКОВА