Героите, се приготвят да умрат до последен човек, полетяват камъни, дървета, дори труповете на загиналите другари..
Турците се сепват, за първи път виждат в бой да влизат и "живи, и умрели". Пада връх Кючук Йешил тепе, затяга се обръча около последните защитници, но затова, за което се борят, заслужава да се бият до последния човек.
Свободата се плаща с кръвта, пролята от хиляди руси, българи, опълченци, доброволци и най-обикновени мирни жители.
И тогава, когато е загубена всякаква надежда, както Дядо Вазов гърми със своите слова, пристигна "Радецки със гръм"!
В 17:30 часа идва подкрепление по двама войника на кон от отделението на поручик Буфало, съсредоточават се, увличат изнемощелите защитници и успяват да отблъснат поредната атака..Пристигат и нови подкрепления. Към 22:00 часа боят затихва навсякъде. Върхът е спасен!
Сюлейман паша ще докладва с думите:"Никога досега не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение!"
Каквото и да кажем ние, ще бъде малко...ИВАН ВАЗОВ го е пресъздал най-добре....
О, ШИПКА !
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
СПЕТЕ СПОКОЙНО БОЙЦИ ! НИЕ ПОМНИМ !
Днес на "Шипка" всичко е спокойно...
Поклон пред саможертвата на героите от "ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ" !
СПОКОЙНО Е !
"На Шипка всичко е спокойно!"
Спокойно слънце грее,
спокойно птиците се реят
и топъл вятър вее.
Но по скалите посивели
от мъх и прах вековен,
личат следите неизтлели
от битката съдбовна.
Спокойно е сред урви диви,
сред хребети, клисури.
Под слънчеви лъчи игриви
сияе ден безбурен.
АНА ВЕЛИЧКОВА
No comments:
Post a Comment