Светкавиците, Иван Вазов

Цяла нощ гърмя, светка̀
небосвода разярени,
над главата ми треска̀ —
над бърдата озарени.

И аз, буден, все стоях
на прозореца, внимавах,
в сладостен и тайнствен страх
дивна гледка съзерцавах:

адский блясък на нощта,
феерията на свода,
на сърдитата природа
демонската красота.

No comments:

Post a Comment