Голямата тишина, Александър Геров

От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот се носи
голямата тишина.

И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка, -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.

No comments:

Post a Comment